НЕДОВЪРШЕНО

Стените в бяло, стаята в цветя

и музика в душата ми положи,

сега ли оценявам верността,

живота си на теб заложих.

Сама ли съм на края на света,

страхувам ли се от ръката жалка,

от погледа изстискващ на смъртта,

от мисълта за участ "малка".

Пропадах... в бездните крещях,

раздирах себе си... пощада нямах,

залитах, падах и пищях,

наказвах се с последния си залък.

В очите ми умираше града

и пътищата губех неусетно,

и ангелите в себе си таях,

прощавах грешките заветно.

Но, ти бе там... в минутите стаен

и "мъжки" пътя ми показа,

във твоя поглед защитен,

открих житейската награда.

Стените в бяло, стаята в цветя,

звездите всяка вечер влизат в нея

и ти си тук... на разстояние една ръка,

повярвах в теб... със теб ще оцелея.

17.04.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf