Трева в звездите

Усмивка на млада жена - точици питомни.
Бисери и смях
иконата прекръсва тишината
и стъклописа става огледало
за плетеница светещи цветя.

Молитва дъх изрича.

Играят си като деца звездите,

а люлката люлее ни под тях
и медитира бог във висините
с човешки грях.
Със теб ли бях в сърцето ти диктувана
или сама с мечтата ти сънувана?

Млечният път ме погуби на нощ в необята.
Намери ме твойта ръка и шепа палитра от думи
в звезда ме събра .
БЯЛА МЪГЛЯВИНА ме наричаш.
С друго ударение, носещо живот.

Отпускаш се в покълнали въздишки -
Далечина, простор, летеж, във теб.
*
Превърнати във стръкчета трева,
помилвана зелена равнина.
Просторът над сърцето е огнище
разпалено от шепнещи уста...
Обичай ме, не искам друго нищо!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf