Тихо е! Спи Земята уморена.Нощен полъх докосва ме нежнои тръгвам към теб по лунната пътекав тъмнината тиха, безметежно.
Разтварям се! Разтварям се в мига и нищо друго няма около мен,освен лунната пътекаогряваща пътя ми към теб.
Сливам се! Сливам се неусетно,в мрака непрогледен и бездиханени една звезда прекрасна и омайна,път пое за някъде - незнайно.
Очи затварям! И ето, ти пред мен стоиш.Свивам силно ръце в юмрук,защото ти си щастието в моята ръкаи не искам да те пусна, искам те сега и тук.