Не бягайте от любовта

След дълги години при тебе се връщам...
измъчен, тормозен и адски унил.
Идвам отново пред тебе заставам
и тихо се моля да кажеш "тръгни".

С какво право отново пред домът ти се спирам,
под твоя прозорец, пред твойта врата.
На какво ли още се надявам,
какво ли ще видя сега?

Къде е мъжът ти? - дали те обича,
дали го обичаш - тъй както мене преди.
Къде са децата, защо не тичат на двора,
колко са пораснали вече, кажи?

Защо не излизаш? -
и ако искаш подмини ме с тиха тъга.
Рисувай със сълзи - любовта ни красива,
със удари яростни - рисувай скръбта.

Аз чакам ти да излезеш,
дори и да тръгнеш със злоба към мен.
Аз пак ще те чакам, пак ще те искам,
дори и да роптаеш по мен.

Къде си...?
Все още ли живее в тази къща?
Излез да видя, има ли все още
между нас искри?

Обичам те, но това го знаеш вече.
Предадох те и плащам още за това.
Един съвет от мене приемете:
"хора, не бягайте от любовта".

Мария Станчева 28.03.2008
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mim
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-18
прочитания: 198
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48584
   Съобщения: 213817
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73136
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937