Спасена

падам
на гънки
феерична
слабост
безкрая
се размазва
пред лицето ми
горя ли?
или се смразявам
една ръка
се обвива
около мен
и ме дърпа
нагоре
към вечността
опитвам се
да видя лика
тъмно е
не виждам
или съм ослепяла
не зная...
мрака
се отдалечава
от мен
силата ме дърпа
нагоре
зад гърба ми
светлината
усещам я
в себе си
писъците
от долу
са недоволни
защото
аз не падам
а се издигам
движа се
а всъщност
ме движат
кой ли е?
не мога да видя
взирам се
в невидимото
което остава
зад гърба ми
мълчаливо
но така познато
всява в мен
на дъхове
капчици
щастие
чувствам се
усещам се
щастлива
трептя
вибрирам
не се гърча
не умирам
достигаме
върха
на неземното
щастие
обръщам се
и се взирам
в силата
която ме издърпа
от черната бездна
очите ми се
разширяват от
изненада
сърцето
започва да бие
силно, неудържимо
защото виждам
пред себе си
теб, любов моя...
спасена съм!

на Иван

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf