Изгорих мастилени спомени,
дълго пазени в мойта душа.
Картини със страст рисувани.
Убих ги, с твойта лъжа.
Притъпих и последната вяра,
в студенина, в безличие, но с чест.
На онази самотната гара,
ненарисувана, чакаш ме днес.
А аз вървях и в шепи събирах,
останки от полуживи сърца.
И болеше, и драстеше, но имах,
любов родена от самота.
И намерих я, и истинска беше,
сътворена в илюзорна страна.
Изстрадана, до болезненост. Горчеше.
С пречупени крила. Осиротя.
Отиде си. Несбъдната заглъхна
в страхливия си измамен свят.
Любовта в мълчание рухна,
придобила дяволития си цвят.
