Ние жените,

обичащи силно,

в любовта си

до края се вричаме.

Често болезено,

даже през сълзи

клетвени думи

изричаме.

С шепи раздаваме.

Зло не таим.

Прощаваме и

непростимото.

Приятелство дирим

и не корим,

щом не ни върнат

дължимото.

Ние жените,

с големи сърца,

все в любовта

се заклеваме,

и се стараем

дълбока следа,

пак да оставим

след себе си.

.................................

Но...

Жертва ли станеш

на любовта.

Обричаш се ти

на раздяла.

Изгаряш ли в пламъка

на ревността.

Тръгвай!

Не чакай пощада!