Измислени крила

Погледна необятното небе,

една душа, отровена от мисли,

оплака после, с болка на дете,

крилата си, забравили да литнат.

Къде ли беше земният й път?

Изгуби го отдавна, по неволя,

а може би сега за първи път,

бодлите му прераждат се във рози.

И може би мъглата се топи,

от слънцето, събудено случайно,

но как да се завърне там, нали,

краката й са само счупен камък.

И пак към необятното небе,

една душа опита се да литне,

с надеждата за нови светове,

с крилата си... Който си измисли.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf