|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Говори ми, говори...
Изкрещи. Аз искам да те чуя.
Устата ти залепна да мълчиш.
Уморих се от сковано признание,
не искаш ли да спреш да болиш?
Викай. Насила погледни ме.
Виждаш ли в мен любимата жена?
Защо стоиш тогава, докосни ме,
да усетя как изгаря ни страстта.
Псувай. Не съм светска примадона,
а жена от плът и кръв.
Не се страхувай, на всичко издържам
и в сърцето ми си винаги пръв.
Стискай бясно. Опитай от мене,
разголена съм пред твоите очи.
Съблякох всичко заради тебе,
забравих нежна плахост и сълзи.
Промених се изцяло. Различна.
Но моля те и днес не мълчи.
Нека моята обич не е напразна,
любов моя, говори ми, говори...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Vani
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 19.04.2008 г.
прочитания: 71
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7078
Автори: 1859
Произведения: 39565
Съобщения: 209614
Лексикони: 1735
Коментари: 54534
SMS-и: 754
Снимки: 4129
online: 53
|
|
|
|
|
|
|
|
|
