Сънуваш го.

Отново и отново.

Там е друг, тъй нежен,

не суров.

В очите -

вяра и доверие,

а в думите му,

радост и възторг.

Прегръща те.

Най-важна си за него.

Дарява те с усмивки,

ден след ден.

Изпълва те със мисли

за вълшебства.

Желае те!

Към теб е устремен.

В хармония сте.

Най-блажено слети.

В сърцата ви,

изгрели са слънца.

И като малки

пясъчни планети

се движите

във орбита една.

Но сън това е.

Вече сте си чужди.

За хората сте

даже врагове.

Разминахте се,

в грижите обзети.

Не си простихте

ревността.

Но сънищата,

пак ще ви събират.

Така...

до следващото Аз.

И в тази луда

паралелност,

душите ви

объркани крещят.