Отчаяние

Знам живота никак не е лесен,
но защо не чувам аз любовна песен?
Как да върна вярата в сърцето,
когато всяка обич е шамар в лицето?

Хранех себе си преди с надежди,
вярвах сляпо със присвити вежди.
И по малко всеки път умирах аз
докато в сърцето не настана мраз.

Дали съм твърде наивен не зная
и дали ще съм такъв докрая,
но дълбоко в себе си пак мечтая,
че ще намеря искреност аз дерзая.

От обич се нуждае всеки,
да бъдат дните тежки по-леки.
В живота някого да има
и да бъде тя незаменима.

И аз като всеки в света
имам нужда да бъда обичан,
но как да търся,да не спра,
когато от лъжи съм безличен?

От себе си винаги давам,
но в замяна не получавам.
Колкото съм по-откровен -
толкова съм по-наранен.

Но ето,че за пореден път
ще дам с последните си сили,
и ако пак ме подведат
душата и сърцето ще са убили.

И ако пак бъда наранен,
това ще бъде края на сърцето -
завинаги ще бъда променен,
ще живея с маска на лицето.

И няма нищичко да търся,
и обич няма да желая,
от себе си ще се оттърся -
без чувства ще живея докрая...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Teo
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-20
прочитания: 96
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7554
   Автори: 2042
   Произведения: 45999
   Съобщения: 204660
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68665
   SMS-и: 800
   Снимки: 4702