Нощни бисери

Нощта беше красива. Да... никога не е била по-омайна. Шумът на вълните когато се разбиваха в брега те караше да настръхваш. И все пак мелодията им беше сладка за всеки любител на нощният бриз.

От Луната до брега се беше спуснала една пътека от светлина. И този който имаше дарбата да върви по вода, би бил примамен да тръгне по този път от лунни лъчи. Каква възбуждаща тръпка е да ходиш по пясъка. Все едно плъзгаш ходилата си по студена коприна. А онези далечни слънца, точно така, звездите. Те оставяха най-красивата следа във водата-отражението си. Приличаха на камъчета, хвърлени в морето, с надеждата на онзи който ги е изпратил там да сбъднат желанието му. Но не обикновени камъни, а блестящи изумруди, бисери, хвърлени за късмет. Едва ли някога е било по-великолепно. Сякаш небето и всички светлини върху него, тази вечер се бяха гмурнали дълбоко в дълбините.

Вятърът носеше като ехо приказките на морските сирени. Въздухът беше влажен и хладно попиваше в кожата. Чу се чайка като пауза в някоя красива песен. А после отново засвириха щурците, припевът продължи. Нощ като тази беше различна. Тръпката и удоволствието да изпиташ тази панорама. Като сън който никог а не би се сбъднал, като чувства които си копнял да изпиташ,като сбъднта мечта. Удоволствието от докосването на вълната. Разбиването и в брегът беше последната прегръдка от нея. Точно като да намериш последната и милувка заровена в пясъка. Мидичка за спомен.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf