Загубих те във времето отдавна.И връщах се напразно да те търся.В разцъфналата вишна край врататаостана спотаена мойта къща.
Разсичах часовете в многоточия.Пришивах було от небесна синева.Слепявах цветовете на дъгатавъв сънените длани на нощта.
Сега минавам. Няма да остана.Но дълго ще ме помниш след това.В живота ти не всичко е измамаи аз съм малкото от твойте чудеса.
.........Тежи от плод небето самодивско.Покълват още неизказани слова.Месечината вечерно се усмихва,а всяко утро ражда ми зора!
