вилнее бурята последна в мен се прислони - да ти разкажа: преди да се родя скала била съм морска пяна - кристали в капчици сълза отронени от клепките на бриза лазурно в слънчевия пух обвил брега в прегръдка мека попили във сърцето му и с неговия пулс растях от тях растях и те закрилях...
вихърът ме разпилява изчезвам след миг ще бъда само спомен
и някога когато сам си и те е страх от бурята от тук от мястото ми празно на брега повикай бриза за мен му разкажи във песен знай - ще заплаче тихо и от сълзите му кристали морска пяна отново ме създай за себе си скала