МЕТАМОРФОЗИ

Богинята във мен живее,

създадена, преди да се родя,

заплела е отдавна във косите,

на изгрева последната Луна.

Усещах я, когато се разлиствах,

когато, капки дъжд ме къпеха в нощта,

премрежвах я, със поглед бистър,

защото, аз съм Ангелска сълза.

Отронена от мъртви клепки,

зачената... създаваща живот,

не търся себе си... открих се,

в следите на безкрайния Кивот.

Отглеждах я, стаена в свободата,

зазиждах я във женския всемир

и пазех неначената в душата,

последна глътка тъжен елексир.

Чрез истини, тя в мене диша,

пред мен чертае пътя си суров,

по тялото й, вричащо се свлича,

покълнал... сетния ми зов.

21.04.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf