Объркана

Мразя да съм толкоз слаба...

Мразя да не знам коя съм и къде...

Мразя да не мога дъх да си поема...

Мразя се и мразя теб...

Нямам сили пак да те отблъсна...

Не мога лъжата пак да изрека...

Не искам отново да бъда самотна...

Не искам, но няма друг начин сега...

Върви си! Не гледай така!

Отивай нанякъде, остави ме сама...

Къде отиваш? Защо ме оставяш?

Не виждаш ли - не мога да дишам без теб?!?!

Защо сме обречени двамата?

Защо пак сме заедно, но по отделно?

Защо съм пак в тоз лабиринт?

Защо си до мен? Защо пак те няма?

Къде съм, защо пък сега съм със теб?

Боже, колко е сложно да бъда влюбена в тебе...

Върви си, но не ме оставяй сама...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf