НАРЕКОХ ГО... ДА МИ БЪДЕ ОБИЧ

Лазаре,

аз съм по-различна

от другите.

Аз те обичам.

Винаги... в два след полунощ,

когато е в цикъл

дяволът - бесува

крещи и

преобръща небето.

В будните нощи

не ми дава покой,

да ти сторя бяла магия.

За обич.

Всяка нощ...

увивам надеждите -

стягам възлите

и чакам да... съмне.

Два е! Точно два.

Излъгах го.

Дяволът спи. А аз

те наричам... за себе си.

Бъди ми явност!

Пулса на ръцете ми бъди!

Кръвта ми в вените -

жарава.

Пий!

До дъно пий!

Където и да си,

дай ми знак - душата ти

сама ще я позная.

Орлица съм

с тръни във сърцето -

Очите и... в твоите нозе.

Нали към мене тичат?

Наричам те! За мен да си!

За моя обич - утре!

Треперят устни и ръце.

Лазаре, ела!

Безумна съм. И грешна съм.

И много свята.

От никого не крия.

Не ме питай!

Залюлей ме, покори ме!

В тайнство те нарекох -

да ми бъдеш Рая!

Дяволът ли?

Още спи!

Проклета да съм...

ако го събудя!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf