БЕЗРАЗЛИЧИЕ

Не смогнах да избягам. Козирувах
Пред облаците с цвят на перуника.
Дъгата само денем съществува...
Гръбнакът й е болка от политане.

И ти ли ще си тръгнеш, изоставил
Тревистата палитра на ръцете си.
Разцепи, като дишане, трамваят
Наострената дрямка на дърветата.

Целунаха се релсите. В окото
На жиците, с очакване накичени.
Напълниха ни вените. С дълбоко.

... А Сенките се хранят с безразличие.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf