Нали ти си Зоро?!

Аз съм плод със лунна
и мека корица.
Узрявам специално за теб,
предано се роня в ръцете ти
и те изгарям със
самодивски зеници.
Опиянявай се в мен,
донеси ми вик на звезда,
въздишка на ангел.
И нека изгоним баналната
дива тъга,
и нека ръждясат мъгливите
спомени за моите
вчерашни мъже.
А времето? Накарай го бързо
да спре.
Нощта ни поднася сърдечната си
нежна поза.
Бъди властелинът на мойта душа!
Нали ти си Зоро?!
Който владее шпаги и рози.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: lariohha
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-21 г.
прочитания: 135
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7276
   Автори: 1945
   Произведения: 42496
   Съобщения: 169182
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59195
   SMS-и: 762
   Снимки: 4404