Небето се разтваря

Небето се разтваря като длан
(дете, по което кацат гълъби)
и ситен дъжд и цвят на люляк
по топлата земя се сипят.
В която стъпките блестят,
а аз пристъпвам боса.
Ухае роклята на дъжд,
на обич
и очакване.
Очите ми са мокри птици
целуващи се край комините.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: tndr
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-21
прочитания: 122
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7554
   Автори: 2042
   Произведения: 45999
   Съобщения: 204660
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68665
   SMS-и: 800
   Снимки: 4702