Ребус

Ребус

Не мога да вярвам, не искам да вярвам,

студено е мрачно е, тихо навън,

а как да повярвам, че всъщност е вътре?

Как да повярвам, че всъщност си ти?

Оглеждам се плахо - и празно е всичко,

спомени тлеят със ярки следи,

поръсени тежко с прахта на живота,

живота, който ти подари...

И всичко по две - предметите гаснат,

докосвани само от мойте ръце,

тъгуват за теб, за твоите ласки

и двойно в мен нещо кърви.

Празни квадрати от ребусът топъл,

попълнен бе вчера от твойта ръка,

редят се безсприно сълза след сълзата,

последвани днес от горчива тъга.

Не мога да вярвам, не искам да вярвам,

че вчера бе тук, а днеска си там!

навсякъде всичко с теб е попито,

не мога да бягам ти си тук и си там.

Не мога да бягам от вчера, не искам,

от страст неизпита със звънки очи,

не мога да бягам от живота си минал,

от старото днес със щастливи предци.

Мога да вярвам, че искам да вярвам,

защо ме научи, а днес ме боли?

Когато те няма, кого да обичам?

Ребусът прешен със твойте следи?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf