Дочувам раздрания глас на китара,

плачеща преди да се засмее,

преди да усети как искаш

да ми говориш като нея

с изказ многострунен.

Притварям очи, музика си -

монолог на душата

- страст и възбуда -

тромбоцитно прииждащи

към топло очакване

ласки слюда.

Вечер...

Слънце...

Взрив от обичане...

В точка слуха ми застава -

напряга се клетъчно -

преодолимо и живо пробягване

на ръцете ти свирещи

върху мен.

Заспивам обичана, светла

много след полунощ.

Струните са вибрация по сатен

в ъгъла на сърцето ни,

повтарящи приспивен мотив

чувствено обоснован

влажен

от нежност.