Ръка подай! Но не една. А двете!И в силния им обръч приюти ме!Гърбът ти да прогони с ветроветестраха от приближаващата зима.
Стопи с усмивка болката, роденаот нежност, разпилявана напусто.Не се заключвай! А повярвай в мене!В магията на топлите ми устни.
Не си отивай, без да си докосналзагадката на моята природа.Аз мога много дълго да те носяв сърцето си. И пак да си свободен!
Ностъпвай тихо. Толкова е крехкавъзкръсналата жажда за интимност!Хвърли на пода старите си дрехи!Не казвай нищо. Просто - прегърни ме!