Очакване

Слушам как вали тишината...

Чувам капките в пълната чаша.

И те чакам сама,

Пред разкола на моята същност,

(В много църкви се молих,

и свещи запалих...

Остана една!)

покаяние

търся сега.

Водката е хладнокръвно оръжие.

Направо - кама.

Наблюдавам отблясъци в чашата.

(Острието искри като изповед)

Тишина,

прокапва оглушително шумно

във прозореца,

където,

долепила съм своята глава.

И скитам по празната улица.

Гола съм.

Чисто гола и тръпнеща.

Устните дръзко докосват

безмълвният вик на желание,

в моето мечтание...

Разсъблечени истини,

се търкалят на пода,

(просто-бельо...)

Две очи като въглени

ме жигосват

(рани от обич)...

Ще дойдеш ли,

ти?

Стъклото е хладно от разум.

Водката е пълна със лед.

Навънка - улични лампи,

са изцъклени и бели очи,

на слепец...

Потропващ с тънко бастунче

сред мрака на моето очакване.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf