СЕНКИ

Помниш ли, как светеха очите
и как копнеехме да се прегърнем?...
Помниш ли как вярвахме в мечтите
и колко искахме след тях да тръгнем?

Сега, студено е във нашите очи-
не свети вече в тях искрата...
Дори усмивката е тъжна... и личи,
как злобно ни прегръща самотата.

Душите ни са сякаш изгорени
от бурният пожар на любовта,
мълчат сърцата, във гърдите укротени,
забравили как пареше страстта.

Превърнахме се в сенки равнодушни-
красиви думи вече не изричаме...
Животът ни направи някакси послушни
и без да искаме, забравихме да се обичаме.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: palibeti
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-21
прочитания: 334
точки: 99 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 57 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7447
   Автори: 2010
   Произведения: 44538
   Съобщения: 193851
   Лексикони: 1981
   Коментари: 65286
   SMS-и: 795
   Снимки: 4595