|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Отново сама
Пристъпва бавно вечерта,
слънцето оглежда се в безкрая.
А там на хоризонта пурпурна сълза,
отронва се и слива се със здрача. С протегнати длани зова любовта
и търся пътечка към тебе.
Луната подкрепя ме в тази самота,
звездата в нощта ме поведе. С тих глас ми нашепва сърцето:
„не търси там любовта,
няма го вече момчето.
Осъзнай се, ти пак си сама.." Сподавено ехото отнася
„отново сама...отново сама".
Нямам сили дори да отроня,
Една, единствена тъжна сълза. Чуй ме ветре, до мен ти ела,
oтнеси ме далече в безкрая.
Че преминах знаеш сама,
през деветте кръга на ада.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mozilla
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-22 г.
прочитания: 213
точки: 55 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7292
Автори: 1948
Произведения: 42744
Съобщения: 179586
Лексикони: 1842
Коментари: 59646
SMS-и: 763
Снимки: 4484
|
|
|
|
|
|
|
|
|
