Когато не вали, съм тъжен - дъждът прегръща чувствено и нежно... От вятъра се чувствам празен. Краде ме и не ми оставя нищо.
Когато не вали, съм тъжен - дъждът зарежда ме с усмивки. Кишата ме прави мръсен. Полепва като чужда дъвка...
Когато не вали, съм тъжен - дъждът докосва някак лично... От лъчите ставам сънен. Слънцето успива всички.
Когато не вали, съм тъжен... Със спора пламва пак искрата. Поводът, наистина, той не е важен - със ярост ми завъртай пак главата!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------