|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Някой мълчи във слушалката
За кой ли път вече,
някъде към единайсет,
някой
дълго мълчи
във слушалката,
после тихо затваря.
А аз ...
безпричинно,
отчаяно-жалко
се надявам
и лъжа се,
почти неумело се лъжа,
че си ти...
И така всеки ден.
Телефонът е тъжен,
мъничко тъжен
и самотен,
и несподелен...
И единствено по обяд
телефонът е тайнствен,
само звън,
като песен на птиче
и ето -
той мълчи във ухото ми
във единайсет,
а зад мене
надеждата се изправя полека
и наостря уши,
да те чуе
как шепнеш ми името.
Само тя.
Аз си зная,
че не може да бъде истина.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Ружена
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-22 г.
прочитания: 151
точки: 59 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 28 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7284
Автори: 1946
Произведения: 42570
Съобщения: 172123
Лексикони: 1836
Коментари: 59321
SMS-и: 762
Снимки: 4433
|
|
|
|
|
|
|
|
|
