Гняв

В ярост бие моето сърце.

Като малко наранено е дете.

В кърви и стенания, в рани язвени е то сега.

Разпънато на кръст и в мъка, с болка и тъга.

Разкъсано от хиляди лъжи.

Предадено от думите... уви.

Коварно е - ще Изкрещя.

Ще викам с всичка сила аз сега.

Прекършено с туптящи вени, разгневени.

Изгарящи и толкова изпелени.

Сломено е, а толкова е жалко да усещаш силно,

да пропадаш и отново ти да се надяваш.

За ритъма му няма да говоря и с вас отново

няма аз да споря.

Душите в гной и мърсотия са обвити.

Че лицемерието на мода е,

Лъжата в поквара е.

Безкрайно тъжно е, че го разбихте това Сърце,

то силно е ще оцелее.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf