Антоним

Антоним

Когато стискаш тъмнината

и гледаш само в своите очи,

повярваш ли, че само ти си на Земята,

Земята самота ще ти дари.

През призмата на свойте мрачни мисли

намразвам всички глупави мечти,

в момент на бляскаво упорство,

в момент на падащи сълзи.

Щастието идва щом го искаш,

повярваш ли, че сърцето ти лети

и само пулсът пърхащ в небесата

ще ти напомня, че човек си ти!

Обичаш ли да бъдеш мразен?

Ти мразиш всички, може би?

Защо ли любовта погубва?

Защото си обичан? Надали!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf