Чужди крайбрежия

Закотвях се винаги
в чужди крайбрежия.
Не търсех уютен
мираж в хоризонти.
Студени вълни във
очите бележеха
панически ужас,
разбиващ се в гонгове.

Убийствено, ехото
счупваше дните ми.
Парчета от Слънце
събирах с надежда
и вятър заплитах
на плитка в косите ми.
Във мътни и кални
води се отглеждах.

Но кривия образ
вълните ограбваха.
В една се познавах,
но губех я с другите.
Да скоча след тях с
алчен шепот приканваха.
(Повярваха в нищо
единствено лудите).

А аз не повярвах,
противно на себе си.
Защо ли си мислех,
че мога да литна?
От котви покривах се
цялата с белези.
Изгубих се вече!
Дали пък не свикнах?
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-22 г.
прочитания: 126
точки: 38 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7274
   Автори: 1944
   Произведения: 42448
   Съобщения: 166185
   Лексикони: 1825
   Коментари: 59081
   SMS-и: 762
   Снимки: 4405