Дъждът на болката

Искаше да ме изтръгнеш от душата си из корен.
Но съм като плевел, кълня от малка жилка.
А почвата е още мека и стръкчето я пори.
Дъждът на болката вали. И напоява го обилно.
Наточваш разума си - безпощаден сърп.
Ръцете ти, охлузени, изтръпнали кървят.
Посичаш чувството със ярост всеки път,
но съм дълбоко в теб и пак кълня... кълня...
Израствам силна... Обич. Избуявам нависоко.
Безсилен си пред болката, а тя вали, вали...
И ти се свиваш в себе си и чувстваш как дълбоко
съм вкоренена в теб. Не спира да боли.
Но как ще ме изтръгнеш от душата си, човече?!
Дори не подозираш докъде съм те проникнала.
Като плевел съм. От парченцата безброй, посечени,
ливада буйна пак, след много дъжд ще бликна!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf