Душата ми е жарава

Днес съм тъжна. Приличам на себе си.
Прокарвам пръсти по избелели
клавиши на глухо пиано
и търся предишните звуци.
Гушкам се в спящи спомени.
Твоето отсъствие запуши
порите на слънцето.
Остатъци от две-три нежни думи
се търкулнаха под замрели кестени
и проскърца изсъхнала рана.
Корените на раздялата се вдигнаха
и ме завиха с горчиви листа.
Спуснах се по неподвижно небе,
по звезди обвити с дебел лед.
Стреснах се от тяхното
велико мълчание.
Сега влизам в един отчаян сън
и  ускорявам крачки към теб.
Но се спънах в мрачно признание
и в невъзможна самота.
Днес съм тъжна. А душата ми е
жарава с цвят на кървава роза.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf