ЛЮБОВ

Я чедо да ти казувам,
по наше време що любов имаше.
В ТКЗС-то живот беше, смех
и работа, ама що обич имаше.

```````````````````````````````
Като се залюбиха Лала и Доньо,
то бе любов и назе тя полазваше.
Очите им светят, па тя бела, убава,
налета снага, гърди яки - мощни.

````````````````````````````````

А он женен ама що да прави,
може ли да го вържеш мераку.
Огради прескачаше, все я пресрещаше,
после нема ги, любов правеха.

````````````````````````````````

Ама мина години ,па ти да видиш,
нейната щерка с негов син.
Кат се залюбиха, селото побъркаха,
па и не знаем ,може брат и сестра да са

``````````````````````````````````````

Па що да правят, вземаха се,
сега голем смех става със старото.
Кога си одат на гости, едните
вънка чекат, доде другите излазят.

``````````````````````````````````

Та така чедо с любовта
и тогава като сега я имаше.
Що плач, що радост носеше,
е па има и ние сега да си спомняме

`````````````````````````````````

ДЖУЛИЯ БЕЛ

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf