Виждал ли си някога падаща звезда?...

Снощи... Аз видях...

Една...

Малка...

Мъничка бе тя...

Като камъче, заровено в пръстта...

Появи се толкоз бързо...

Ненадейно... Изведнъж...

Но остави тук, във мене спомен...

За красивата небесна ръж....

Тя проблесна като пламък

и мигновено ме плени...

В обаянието й, тъй прекрасно,

влюбени останаха моите очи...

За секунда-две видях я...

Но нещо в мене промени...

Даде ми надежда малка...

Но не ще я видя пак, уви...

Пожелах си тихомълком

да дочакам моя принц.

Тя видя ме и ми трепна...

Ще го сбъдне... Вярвам й...

И когато се усмихнах, тя изчезна

в тъмните небесни ширини.

„Забрави да ми кажеш сбогом”- викнах,

но тя бе вече мъртва...

За втори път...

Уви...

Виждал ли си някога падаща звезда?...

Снощи аз видях...

Една...