|
ЛЮБОВ
Слънцето разсече мрачните облаци и изгря точно пред прозореца на Дерек. Бледите слънчеви лъчи бавно се спускаха по нежното му лице и събуждаха усмивката му за живот - желание което той беше забравил, откакто Лора загина в онази злощастна катастрофа преди година.
Сякаш влак се беше блъснал в него - така безпомощен и слаб се чувстваше без нея. Мразеше утрото, мразеше да усеща, че вече е сам в голямото и бяло легло, което някога беше така ухаещо и пълно за него.
След рутинните сутрешни процедури, дойде време да облече ризата си. От една година беше махнал вратовръзките, тъй като те му бяха непосилно трудни без помощта на Лора, която получаваше всяка сутрин. Но от всичко, най-много му липсваше целувката с която го изпращаше и онзи поглед казващ - "аз съм тук и ще те чакам - бързай за мен"...
Работата му даваше известен покой. Беше динамична и много ангажираща - точно това от което имаше нужда. Понякога нямаше време дори да си помисли за това колко е часа, и по навик да прехапе устни, че закъснява. И накрая отново у дома - при спомените и горчивото вино...
Събранието започна точно в 12:00. Дерек беше неотразим в своята сигурност. Работата му бе дълга и усърдна и днес, стоеше пред големият ден. С нетърпение дочака административният директор да го представи и започна с изказването си. Никога не подбираше думите си предварително. Оставяше всичко на момента и импровизацията - беше предизвикателство за него. Гласът му, спокоен и уравновесен, се сливаше с всяка дума точна и безкрайно категорична. Разбира се успеха му не изненада никой от неговата фирма, но специалните гости бяха безкрайно впечатлени. Гости между които се забелязваше присъствието на едно изпъкващо с младостта си момиче. Тя беше стажант във фирмата която щеше да партнира на Дерек и неговите шефове в осъществяването на проекта. Момичето плавно и внимателно следеше думите му и попиваше всяко негово движение измежду многото диаграми с които той доказваше безспорно правдивите си съждения. На моменти дори се забелязваше една притаена усмивка която се плъзваше по нежните и устни при всяко негово замислено и добре отработено поглеждане към нея.
Той разбира се гледаше всички гости, но когато погледа му срещнеше нейният се долавяше едно леко объркване, което бе толкова фриволно и симпатично, че остана неразгадано за всички.
Събранието завърши в 15:20. След него имаше много стиснати ръце и бутилки шампанско. Разбира се подобни начинания винаги завършват с празнични банкети. И този не правеше изключение а часа беше точно и ясно регламентиран 21:00 в голямата зала на ресторант "Lell".
Дерек се прибра около 16:00. Взе си душ, отпусна се в голямото и самотно легло по халат, около час гледайки тавана. Все още не съзнаваше успеха, който беше постигнал. Не съзнаваше и защо в главата му периодично проблясваше мисълта за онова момиче. Всеки път се чувстваше виновен, че мозъкът му възраждаше мисълта за нея безповодно. Сякаш изневеряваше на спомена за Лора с тези първични мисли. Почти на ходом се изниза времето и поредната риза без възел беше на стройното му тяло, готова да понесе всеки удар на раненото му сърце под нея.
Както можеше и да се очаква залата беше пълна. Хора, повечето непознати, предястия, коктейли и много парфюм. Дерек търсеше с поглед спасение в старият си приятел, но тази вечер Филип го нямаше. Както се и очакваше не мина много време и хората започнаха да прииждат около него. Всеки го поздравяваше, стискаха ръката му, и му пожелаваха успех. Той отвръщаше с една и съща пристроена усмивка и беше уклончив и безкрайно пасивен. Другите също не изпитваха пределна необходимост от задълбочен разговор, което в случая го спасяваше от досадни и клиширани речи. Сякаш всичко тук бе с цел да се видят и само изтъкнат най-видните обществени деятели.
Изгубил вяра Дерек се приготвяше за една тягостна вечер, когато тя се появи. Беше в лилава рокля с много фино подчертани дантелени украси, които я правеха неотразима. Разбира се, той запази емоцията изцяло в себе си и не показа никакви привидни притеснения. Нямаше и намерение да предприема каквото и да е, но тя имаше такива. Още с влизането си го потърси с поглед и се отправи категорично към него. Имаше много удобна причина да го заговори, все пак един подобен успех не е никак маловажен. Отлично съзнаваща това тя се приближи към него и с мек и деликатен глас заговори:
- Здравейте Дерек. Аз съм Ванеса, стажант във фирма "Esteban", приятно ми е да се запозная с толкова млад и умен човек като вас.
Това беше очаквана декларация, но той остана поразен от лекотата и непринудеността с която тя изрече думите си. Сякаш го правеше всеки ден.
- Е, аз съм Дерек. И също ми е приятно, че се запознавам с толкова млада и находчива дама.
Странно защо каза "находчива", но не се поправи след това. Тя се усмихна леко сякаш разбрала притеснението в думите му.
С напредването на разговора напрежението в гласа му се загуби. Младата Ванеса предразполагаше по неповторим начин неговото неизчерпаемо въображение и любов към думите. Той говореше бавно, после забърза темпото, а в края на вечерта се изливаше пред нея, и всичко толкова внимателно и деликатно, че в думите му не можеше да се намери и капка конкретност - красива игра, която той владееш до припадък...
На излизане от ресторанта Ванеса съвсем учтиво му благодари за прекрасната вечер. Сподели му също, че не би имала нищо против някога пак да се срещнат, но само и единствено ако той иска това. Тя знаеше за тежката му загуба и не смееше да иска нищо повече. Дерек си остана със онзи замислен поглед и безпоривно отсече "може би" след което я изпрати до таксито и каза "довиждане"...
Прибра се пеш... През цялото време си мислеше за Лора. Спомни си думите и които тя му казваше доста често.
Тя винаги искаше той да и обещае, че ако се случи нещо с нея той ще продължи живота си и няма да се откаже никога от това да обича отново. Дерек вървеше, спомняше си и плачеше. Знаеше, че е много млад за да остане сам и самотата така го убиваше на моменти, че искаше да умре. След като се прибра, изтощен от мисли и емоции се просна на леглото и заспа както никога.
Часовника иззвъня точно в 7:30. Недоспалите от напрежение очи се отвориха и погледнаха онзи бял таван над него. Беше мислил цяла вечер дори и на сън. И тогава взе решение, че трябва да опита да започне на ново ако ще и само заради Лора и нейните думи. Още първата му задача след пристигането му в службата беше да издири телефонният номер на Ванеса. След кратка справка той вече набираше с трепет цифрите върху малкото бяло листче. Гласът отсреща беше познат - мек и деликатен, както при първото здравей. Дерек съвсем кавалерски предложи да покани младата дама на вечеря при удобно за нея време. Тя с нескрит възторг прие и поиска вечерята да е още същата нощ. Удоволствието беше взаимно и насрочи един произволен час.
След като се прибра от работа, трескаво се запъти към банята, след това оглеждаше тоалети и обувки и избираше най-подходящата комбинация. Едва дочака времето и се запъти към ресторанта в който го чакаше Ванеса.
Както можеше да се очаква първата им среща беше доста плаха и далечна. Говореха си обиколно, а когато се засегна темата за Лора разговора стана тежък и труден и за двамата. Все пак си обещаха това да не е последното им виждане, и накрая дори се изпратиха с усмивка.
Следващата среща не закъсня, след нея и следващата и следващата. Разстоянието бавно се стопяваше и двамата става по-близки. Дерек се влюбваше бавно, но сигурно докато Ванеса беше погълната изцяло. Тя беше толкова търпелива към него, че дори не и направи впечатление, че цял месец срещи не получи нито една целувка. Тя го чакаше, даваше му цялото време за да се пребори сам, беше до него и му помагаше. Ходеше с него на гробища. Плачеше с него. Радваше се с него. Четеше писмата и с него. Обичаше я с него...
Дерек ясно съзнаваше нейното присъствие до себе си, помощта и, търпението, толерантността. Беше толкова щастлив, че тя го приема такъв какъвто е, че не иска да го промени, да го накара да бърза. Той я обичаше много като приятел и все още малко като жена, но знаеше, че с времето ще се промени и това.
Преломният момент дойде след 6 месеца, когато я покани да се премести да живее у тях. Да спи в онова легло което никой друг не е споделял, да посреща утрото с него и хилядите тъжни залези. Ванеса не се замисли особено и прие. Тя знаеше какво иска, знаеше, че го обича. Той далеч не се съмняваше в това, че ще получи съгласието й. Той съзнаваше колко много тя го обичаше, и колко много иска това. Той също я обичаше. Бавничко и много нежно започна да и показва това. Тя се топеше и при най-малкият негов опит за любов. Беше една безкрайно красива игра на намиране. Ванеса не пожела и забрани с меката си настоятелност на Дерек да изхвърля вещите на Лора. Сякаш след всичкото това време тя обикна толкова силно Лора, че сърце не и даваше да посегне на нея и спомена който тя е оставила в него.
Месеците си минавах бързо и маневрено. Щастливата двойка се преоткриеше всеки ден, а любовта им растеше с небивала прогресия. Лора винаги остана онзи щастлив и болезнен спомен, който пареше в душата му.
...Той закъсняваше. Толкова много бързаше и все пак не успяваше да си проправи път през задръстването от коли.
Ванеса беше настанена в родилното отделение и след няколко контракции, раждането започна.
Пристигна във 14:00, и когато отвори вратата видя сияйната усмивка на лицето й, и малките пръстчета на едно сгушено в пазвата и дете. Невярващо се приближи към крехкото създание. От дясно се чу дрезгав докторски глас - "Честито имате момиченце!"...Дерек не помръдваше...дори не попита за името. Ванеса го беше кръстила вече - на нея... Лора...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Искам да се извиня за множеството лични повторения, но това е моят 1-ви разказ и се надявам да уловите емоцията, а не самите думи и тяхното поставяне в него.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: KLAAS
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2008-04-23 г.
прочитания: 370
точки: 50 ( виж далите точки )
коментари: 18 ( виж коментарите )
препоръчано от: 26 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7274
Автори: 1944
Произведения: 42449
Съобщения: 166245
Лексикони: 1825
Коментари: 59087
SMS-и: 762
Снимки: 4405
|
|
|
