Беше неделя - време за църква, сакралната миризма на грях ме прониза още с пристъпването ми... Прекръстих се с целият респект и вяра които имах в наличност... купих си само една свещ и я запалих за теб... на ум нарекох всички пожелания за обич и вярност... погледнах вярващо иконите и отново се прекръстих... завърших с амин, последвано от безгласно - обичам те!...
на излизане не те видях повече... ти остана там в последната моя свещ и догаряше завинаги...
завиждах ти как се научи да ме лъжеш, а аз все още се уча как да излъжа сърцето си, че те няма...