Вън ръми...

Вън ръми...

моят пролетен свят

дребни капки обливат

с нежно вълнение.

Не люби...

ми нашепва градът -

твойта пламенна страст

ще изтлее в безвремие.

Не пиши...

в този истински ад

ще потъне стихът ти

в тихо забвение.

Не съди...

всеки огън е прах,

всяка радост е болка

на откровение.

Вън ръми...

И без мен и без вас

пак ще шепне градът

на идното поколение.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf