НЕВИДИМИ НИШКИ

Щом се родим,

щом за света очи отворим,

започва да ни преследва смъртта,

а ние започваме за живота си да се борим.

И плъзват стотици паяци

по кожата, по мозъка,

в кръвта ни, в сърцето,

по мускулите...

Плетат невидими нишки,

постепенно те се превръщат в каишки...,

дебели въжета,

които непрестанно се затягат,

нервите ни обтягат,

постепенно ни обримчват, омотават

и да ни притискат не престават,

докато едва започваш да дишаш,

по-трудно да виждаш,

да мислиш, да се движиш.

Сърцето ти е оплетено от съмнения,

живееш в безброй недоумения.

Какво става? -

главата ти побелява,

уж се развиваш,

а всъщност се състаряваш.

Уж само се състаряваш,

а неусетно безвъзвратно остаряваш...

Един ден, по даден знак,

няма как,

всички нишки, каишки

и въжета така се затягат,

така се обтягат,

че не можеш въобще да избягаш.

Започваш да се задушаваш,

докато въздъхнеш -

веднъж, дваж...,

за последен път и...,

накрая издъхнеш...,

за да се преродиш отново...

и отново... и отново...

----------

Из цикъла ""Черната" гостенка"

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf