Мотив по неволя

Моливът се врязваше в плътта на листа с впечатляваща прецизност. Този път нямаше скица а щриха се лееше, като че не на рисунка ами на снимка. Въпреки това, в никоя снимка не би имало толкова живот.

Моделът лежеше в сноп светлина, която се разливаше по голото й тяло. Косите й следваха слънчевите лъчи, стичайки се към земята. Погледът, на който се спря художникът, бе блед и безжизнен, но една сълза се стичаше, продължавайки очертанията на окото й.

Всеки най-малък детайл бе уловен от твореца и запечатан в картината. С налудничав поглед седеше в ъгъла на стаята и изпадаше в екстаз от произведението си.

Загледа се за момент и продължи нежния щрих. Той ставаше все по-гъст, все по-точен и картината ставаше все по-тъмна. С тъмнината, душата й растеше. Душа, уловена в картина, като мушица в буркан. Тя ридаеше отвътре, молеше го да я пусне но щриха продължи да се лее. С всяко докосване, изсмукваше малко повече живот. С всяка изписана част от изражението й, то ставаше по-бледо. На хартията момичето бе хванато в капан.

Нарисува сълзата и картината почна да плаче, довърши погледа и той показа ужас, изля устните и тя почна да вика безпомощно. Затворена в облика си, девойката се задушаваше, но вече бе разбрала какво се е случило. Отровата я държеше неподвижна, докато човекът отсреща я обливаше с щрих. Виковете се превърнаха в безмълвни стонове, зов за помощ вече нямаше. Графитният й образ казваше всичко, което тя не можеше. Все по-гъсти линии увиваха тялото й, картината ставаше от тъмна - мрачна, а силите, извличащи душата, ставаха все по-силни. Линия по линия тя почна да се губи в мрака. Щрихът се сливаше, стана хаотичен. Малко по малко душата почерняваше, като че се овъгляваше в ръцете на убиеца. Непокътнато остана само петното, където бе лицето й. Той спря да рисува, погледна я мило и й пожела сбогом, след което довърши творбата си – лист, по който нямаше светло петно.

Хладнокръвно се обърна и изтри ръцете си в кърпа. Бършеше ги от полепналия графит, а по тях лепнеше кръв. Още една жертва в името на изкуството...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf