|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
В гордостта се заклех
Пазя последното лято в очите,
като пролетна, цветна дъга.
Беше август. Двадесет и пети.
Пустинно се научих да мълча.
............. Слънцето бе спряло синевата.
Облак покрай него опустял.
В дъното студена бе душата,
твойто име някой бе прибрал. Там, в прибоя на морската пяна,
черни гларуси виха крила.
А в очите на бялата врана
спеше тежка, метална сълза.
В беззъбата шир над главата ми
вместо птици, летяха орли.
Вместо нежния шум на перата им,
дочувах съскане на змии...
Изкрещях, ала нищо не казах.
Обеднях, ала нищо не взех.
Като жадна пустиня пролазих,
но мълчах. В гордостта се заклех!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: aneta_kz
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 23.04.2008 г.
прочитания: 99
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 10 ( виж коментарите )
препоръчано от: 26 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7078
Автори: 1859
Произведения: 39564
Съобщения: 209527
Лексикони: 1735
Коментари: 54531
SMS-и: 754
Снимки: 4129
online: 44
|
|
|
|
|
|
|
|
|
