* * *

Към теб вървя...
Вятър ли отвя,
на стъпките ти ехото
безмълвно.
Пребродих тъмнина,
пресякох светофари,
край които празните таксита
разнасят нощните надежди
за шепа сребърници
(бяла е луната,
под която екнат стъпки
на самотни).
Сънувах сигурно...
Но беше нежно.
По улиците на града
до мен достига ехо
на тръгващите
твои
стъпки.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: tndr
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-04-23
прочитания: 111
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46742
   Съобщения: 197452
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70352
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759