Какво безмълвие... Спокойствие... И скука. Морето е вода, небето - въздух... Обвивката ми е метално крехка. Дали звукът на кубчетата лед ще е достатъчен да скъса тишината? Отворена е клетката на тигъра, примамва го да се промуши към зеленото... Но в клетката е сигурно и топло, нахранен е, и сякаш - в друга кожа. Ако се вгледам във очите си кого ще видя?