За мечтите

Колко сме преходни...

Господи, колко сме крехки!

На дъното на океана на живота

като миди се разтваряме широко -

търсим слънце, разум, топлина,

жадно всмукваме любов и светлина.

Изневиделица дошла житейска буря

откъсва ни от близкото, разтуря

реда привичен, удря гордостта.

И се затваряме в черупка за света.

Подмятат ни вълни немилостиви.

Там, вътре във черупките, сме живи -

ранена, все пак пее любовта,

непреболяла, пари свобода.

Грижливо храним бисерна мечта -

за тиха, топла, слънчева вода,

до чуден, недостигнат още бряг.

А бурята ни мята злостно пак

от твърдостта, навярно разярена,

доде наистина се пука, разтрошена,

черупката от гордост, суета,

от сила, болка, вяра, дързост, страх.

Полека се превръща в пясък, прах,

изхвърлена на плажа пуст, безлюден

Сред други песъчинки, миди, слюда,

тя става пясъкът на времето. Това е.

Ала остава нежно да сияе

като любима обица на Вечността

една красива перла от мечта.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf