Отново за България

Благодаря на Господ, че те Има
благодаря, че съм част от теб.
Но защо ти остана наранена,
защо раните ти продължават да кървят?

Защо и ние, твоите чеда, Бългаио,
смирено сме се примирили?
Нима не сме доказвали стотици пъти,
че сме велик и знаещ и можещ народ.

Навели сме глави и сякаш не сме тук и сега,
защото се страхуваме от това, което сме.
Страхуваме се от собствения си подем, мъдрост,
правота, родолюбие и безкрайна саможертва.

Но ще дойдат дни и ние ще пречупим страха,
и тогава от затихващата жарава,
с нова светлинна сила ще блеснеш ти,
Родино моя!

Отново за България ще се заговори,
отново ти ще си напреден план.
И за кой ли път ние твоите деца
с обич и вяра ще се борим за теб.

Раните ти скоро няма да зараснат
и ще продължават да кървят.
И колко болки и предателства
ще трябва да търпиш.

Обичам те България, запомни
моята клетва, че винаги ще те обичам,
най-силно в твоите болки и тъги,
в мъките ти облечени в сълзи...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf