СБЛЪСЪК

Я чедо да ти казувам,
оня ден у граду бях на гости.
Моя внук картинка гледа
а там бият една, с камшик я налагат.

И питам, оти бе баба я бият,
малко ли живота ни бие.
А он се смее и вика,
че тя била щастлива, божке ле.

А после гледам у веснику,
една певачка кат се разголила.
Отдоле нема ни гащи, ни нищо
и една такава цепка видех.

Я съм толкоз години, не знаем,
че жената такава била е.
Нема ни косъм, всичко ощавила,
леле, що болка е тая видела

И си викам , я пъто хващай
и си оди у дома на село.
Тия дивотии у нас нема,
ни у хората, ни у добичеята.

ДЖУЛИЯ БЕЛ

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf