Между мигванията...

Блести в ресниците на твоите клепачи

закъсняла среща от прозрачната сълза.

Последно себе си във нея да изплачим,

преди да я изтрием с ледена ръка.

Преди да се претърколим по скулите,

преди солта да ни боде по устните,

на две разкъсали мечтаната си вечност,

безпризорни да се слеем в шепа нежност.

В тюркоазено ще оставим само спомени,

неясни от избликнала в очите ни роса.

Огледално отразени ще сме аз и ти,

разминали се в изгрева на сутринта.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf