Аз се потапям в морето от спомени.

Болка напира в гърдите ми пак.

Вглеждам се в себе си и не откривам

гларуси късни да викат в нощта.

Други са хората, друго морето.

Есен е спряла на моята врата.

Жадни звездите се къпят в небето.

Злато посипват и в твоята коса.

Искам с ръка да докосна дъгата.

Както някога да полетя.

Листопада да спра до прибоя.

Майското слънце да доведа.

Нека да грее, да стопли сърцата.

Обич да пръска с лъчите безброй.

Перести облаци в миг да разсее.

Радостни птици в ята да летят.

Спомени, спомени не сте ми нужни!

Трябва да тръгна отново напред.

Утрото ново да срещна с усмивка.

Фара да свети и да ми дава път!

Хризантеми в косите ми да разцъфтят

Целувка от слънцето да взема

Часовете на забрава да отлетят

Широкия океан да превзема

Щастието от някъде да се покаже

Ъгъла следващ да ме вдъхнови

Юлски копнеж за себе си да разкаже

Ябълка райска пътя ми да благослови!