ехо от недоизпити мечти

секундите

раздират самотата

подреждана

(като мозайка)

по премълчаните сълзи

а тишината

от недоизказани погледи

кънти с остатъчност

пред натрошените

танцуващи  следи

и чувам

как погледът ми

улавя нежният ти глас

(като ехо)

безплътно

              и ефирно

подреждащ пъзел

от изпити чаши

с утаени в дъното

все още дишащи мечти

отмествам

(като завеса)

               въздухът

и тръгвам...

дали ще ме повикаш

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf