Ако можехме да / си / говорим.....

Наранена,

натъжена,

раздвоена...

изненадана и стресната,

дори обезверена...

само миг след приказката,

миг "обезмагьосан "

миг изнервен, делничен,

сякаш взет от просяк...

миг инертен,

необмислен, неразбран...

Думи,

изтървани от безсилие...

Чувства,

изтъкани от униние...

Бури,

мъки и терзание,

незаслужено страдание...

Студ,

промъкнал се в душите ни,

иглички,

парещи очите ни...

Защото ни е трудно

просто да си кажем

колко сме си нужни...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf